Услугите в сферата на уеб дизайна стават платени

February 24th, 2011

От днес услугите в сферата на уеб дизайна стават платени. Консултациите, които са част от тези услуги също.

Защо, питате вие.
Защо пък не, отговаряме  ние.

Отговорът е един: Поради социални индикации, че обществото грешно схваща  продаването на крави и биволи във фейсбук, както и щракането по скайп за уеб дизайн, а нещастното създание в 9-ти клас – за уеб дизайнер.

И така:

Има странни въпроси. Ето няколко примера: “Трябва ли нещо да платя?”,”Нещо дължа ли ви за услугата?”

Тези въпроси по правило не се задават при консумиране на ракия, при купуване на лук, при викане на водопроводчик. Там се плаща, а ако не платиш – мамма миа!

Въпросите, посочени по-горе се задават при контакт с хора, които се занимават с нещо толкова забавно, колкото е web development  без значение дали иде реч за web дизайн или за оптимизация, без да включваме продвигание сайтов. И понеже тези хора работейки се забавляват, редовият посетител на офис за уеб дизайн решава, че може да се направи на Том Сойер.

С цел да се избягват оттук натам недоразумения, които биха могли да възникнат, то от името на бранша обявяваме

Услуги в сферата на уеб разработките за платени.

Тук пействаме линк към великолепното изпълнение на Лайза Минели в “Кабаре”
http://www.youtube.com/watch?v=rkRIbUT6u7Q

Не го вграждаме, поради факта, че това великолепно изпълнение не може да се вгражда.

Уеб медии и мераци

February 22nd, 2011

Малка грешка при новинарските сайтове

В последно време настъпиха сложни промени на пазара на медииите:
- увеличи се безработицата сред журналистическото братство
- класическите медии отстъпиха позиции или пожълтяха
- появиха се силни интернет сайтове, списвани професионално от специалисти в конкретния бранш.

На фона на тази обстановка започна необуздано създаване на новинарски интернет сайтове. Подобна инициатива жъне успех единствено и само, ако зад нея стоят имена на утвърдени личности, правещи журналистика.

Не искам да казвам сериозна журналистика, защото журналистиката може да е само една – сериозна.
Всичко друго е кошче за прессъобщения, тоалетна хартия и жълтевина.

За съжаление дори и сериозното начинание може да бъде провалено при липса на стратегия и поддаване на претехнологизиране без адекватно схващане на ситуацията.

Искам да отбележа, че тиражът и тежестта на уеб медиите са двете основни характеристики при търсене на клиенти. Някак си гнусливо, пишещото братство нарича клиентите “рекламодатели”, а себе си “публикатори”.

Има една приказка или на братя Грим, или на Андерсен – не помня заглавието, не успях да я открия. Тя е останала в съзнанието ми от детството не толкова с мъдростта, колкото с усещането за нещо зловещо, което сам човек си причинява.

Идеше реч за човек, който стигнал до място с много чешми. Едни течали обилно, други на тънка струя, а имало и такива които едва-едва капели. Някой, не помня кой – може да е бил дявол, ангел, водопроводчик или друго божествено създание, му обяснил, че това са чешми, които са аналог на живота на хората. Всеки има чешма и според това как тече животът му е по-така или по-инак. Човекът с присъщото му любопитство попитал божественото създание коя е неговата чешма, или може просто да е прочел името си написано на някое устройство, защото има хора, които дори четат. Око ненаситно, което е друга приказка, не ми харесало как тече, защото съседната направо шуртяла. Огледал се наоколо, а там пръчка до пръчка. Взел една и пъхнал в отвора на чешмата, белким я накара да затече по-силно. Като резултат – водата съвсем спряла да тече, животът на човека секнал и божественото създание, което безотговорно му разкрило предназначението на чешмите го отнесло там, където тече само една голяма река.

Е, що ги пиша тези простотии – защото много новинари, журналисти, ефрейтори и редници уеб медиите вземат по една гнила пръчка и секват течта, която се оказва, че е водата на живота.

Една уеб медия, за каквато има претенции всеки сайт с публикации, е това, което събира и отчита посещаемост, на базата на която се генерира тарифа, която да се предлага на клиентите, които поръчват реклама. Целта е да се задържи вниманието на посетителите и те да бъдат приканени да останат на сайта, да коментират, да дискутират и т.н.

Фейсбук не е мястото – там е зарибявката. Посетителят трябва да захапе и да иде на сайта, където да чете и да се върне на този сайт, и да забрави, че е влязъл на него през фейсбук.

Лайкването на статия във фейсбук е това, което вреди на уеб медията, защото лайкването във фейсбук означава, че лайкващият е останал във фейсбук и и озобщо не е отишъл на сайта, който има нужда от посетители.

Ако случайно в такава медия се появи човече, което си позволи да подкани мечо, пухчо, бръмчо и т.н, да посетят официалната страница на медията, визирайки някаква простотийка във фесйбук и най-вече подканяйки посетителите да коментират и комуникират не на страниците на медията, а във фейсбук – съветвам собствениците на медията да разкарат това човече, защото то ги лишава или поради користни цели, или поради самонадеяност, или просто поради тъпотия от посещаемостта, към която те се стремят.

Дами и господа от уеб медиите – фейбук НЕ Е вашето място!
Върнете се и прочетете материалите от дните по време на събитията в Египет! И си спомнете КОЕ е Онова тайно място с чешмите.

Ако случайно ви трябва още мъдрост – то потърсете ни!

Таня

Уеб аналогии

February 9th, 2011

Аналогия 01: нестандартният шрифт е като интересния мъж – жените му се възхищават и след това се женят за скучния му приятел, в противен случай се налага прилагане на авангардни технологии.

Аналогия 2: Уеб сайтът е като дюкян на кьоше. Важно е ботовете веднъж да минат край него.

Аналогия 3: генерирането на кликове е като импресионизма – създаваш по научному множество с размити краища, замиташ следите и оставяш публиката да вижда алегории и да плаща за тях.

Аналогия 4: уеб дизайнерите са като футболистите . Всички наоколо разбират от уеб дизайн и накрая е виновен треньорът.

Семиотичен анализ на реклама

January 27th, 2011

За да можем да говорим за символиката на елементите от една реклама, смисъла, който те носят, и сюжета, който развиват, е редно първо да споменем няколко неща относно значението на „символа”.

Символът е обект, картина, написана дума, звук или даден знак, който представя идея, съобщение или друго послание посредством асоция, прилика или общо-приета норма. Когато се задълбаем по-дълбоко в смисъла на това определение откриваме, че символът е нещото, което носи смисъл за този, който го чете, вижда или чува. В общи линии той е всяка единица от информация, която може да бъде предадена като съобщение или послание, от който или каквото и да било, било то думи, образи, жестове, миризми, вкусове, покрития, звуци.

Естеството на символите е материя, изледвана отдавна от философията и семиотиката, но в днешно време най-разпространената представа е, че ефективността и смисълът на даден знак зависи както от получателя така и от този, който изпраща посланието чрез него. Ако „изпращащият” не е запознат със съответния език, обичаи и нрави то той няма да бъде способен да изрази това, което иска да предаде или ще създаде грешна представа у „получателя” на съобщението.

Затова в сферата на рекламата и рекламните съобщения е от крайна необходимост задълбочено познание и усещане за правилната и ефективна употреба на символите, знаците и тяхната символика. Неумението да се справя с правилното предаване на желаното послание би довело до провал на съответната рекламна единица и създаване на грешни, а е възможно и негативни асоциации в целевата група.

Нека да разгледаме как се справя с тази задача една от рекламите свързани със сливането на БТК и ВИВАТЕЛ в една компания – ВИВАКОМ – през 2009. (в приложено списание – National Geographic от Октомври 2009 – стр.7)

В случая тази реклама разчита много тежко на вече изградения имидж на компаниите, чиято дейност е известна – телекомуникационни услуги, телефония и услуги на мобилен оператор, затова и процентът на хора, които биха били подведени от посланието, че става въпрос за туристическа агенция, например, която рекламира услуга за резервация по телефона, би бил малък. Все пак хитро подбраното мото и име на новата компания насочва в правилната посока – “Всичко, което ни свързва” и „ВиваКОМ”. Мотото е двусмислено, но и много подходящо, защото обединява чисто техническия аспект на комуникацията – всички методи на телекомуникация – както и социалния аспект – свързан с взаимоотношенията между хората.

Текстовото послание – „Резервирай по телефона следващото приключение” е кратко, но обвързано с метафори. Естествено то е подкрепено от графични символи чието взаимодействие с посланието е описано по-долу. Желанието на мениджмънта е „да запази динамичността на марката Vivatel и сигурността и технически облик на БТК”, като използва нещо дълбоко познато като „телефона” като контра-пункт на новото начинание на компанията, представяно от „приключението”. Макар телефонът да е нещо, което революционно превърна света в едно по-малко място, той вече се превърна в едно крайно естествено постижение на техническата мисъл, което е неразделна част от ежедневието на голяма част от човечеството. Впечатлението на „уют”, който създава дълбоко познатото пособие се засилва и от рисунката на класическата слушалка. Представянето на „приключението” и нарисуваните балони, символ на вълнуващо пътешествие, геройско постижение заедно с телефона, при това нарисувани с тебешир, създават усещането за новото начинание, в което се спуска компанията, но без да изглежда твърде лековато.

Изборът на стила на изрисуване – като надраскани с тебешир – не е случаен – новата компания „създава”, изгражда нов тип на услуга и философия на фирмата. Този, който се впуска в приключение успешно трябва да притежава уменията и желанието да се справи добре, да е умел. Това е търсен ефект от рекламния отдел на компанията – „Новата рекламна стратегия на Vivacom цели да убеди потребителите, че компанията навлиза в нова орбита от ценности, които я отдалечават от образа на бившия държавен телеком”.

Като цяло символиката на рекламата е нематериална – свързана с чувства, идеи, възможности. Така както бизнесът на компанията е свързан с нещо абстрактно – телекомуникация, така и идеята, която създава рекламата е абстрактна – чрез вече натрупан опит компанията ще се справи с новите предизвикателства.

Stoyan
stoyan@development-bg.com

Информационен ексхибиционизъм

January 20th, 2011

Мейлинг листите – защо ги забравихме!

Една от малкото професии, които в своя български вариант възникнаха след Интернет, в българския му вариант, е тази на ПР-ите (ПиаРите). Затова са малко объркани, за което виртуално им се прощава така, както на Бубка  условно и се прощава като се наака, и просто се изхвърля наакания памперс.

Имаше време, в което нямаше друго освен IRC, мейлинг листи, и още две три врътки за пестене на онези битове, които се процеждаха по модемите.

Ако ПР-ите не бяха информационни ексхибионисти или  помнеха нет-а преди фейсбук, по всяка вероятност щяха да използват мейлинг листи.  Мейлинг листи са онези списъци от е-мейли, които се събират Някъде, слага им се едно етикетче@еди-си-какво.ком(нет, орг, алабала), и после като се пусне мейлче на това етикетче@еди-си-какво.ком то пристига до всички онези е-мейли от по-горе, но те получават писмо, в което има само 1 изпращач и 1 получател.

Така собствениците на мейли се чувстват неповторими потребители на интернет.

Така и списъкът със събрани е-мейли остава скрита за получателите, което обикновено е тайната мечта на всеки ПР.

С цел яснота на изложението искаме да отбележим, че ползването на мейлинг лист или списък от мейли тупнати в Cc или Bcc е далеч от адекватна e-Mail кампания (наричана още емейл кампания).

Възможност за създаване на мейлинглист ( това с глиста стана случайно, но ни хареса) предoставят дори безплатните уеб базирани пощи.  Това са  т.нар groups, групи или по друг начин…

Има две причини да напишем горното:
1.  пристигат послания с огромни списъци от мейли – все едни и същи
2. обичаме PR-ите обичаме и всяка ПР агенция
3. “… и най-подир Аго, знаеш ли – ако не знаеш да знаеш “, казала Гергана на Агата и заявила, че първо либе Никола – първо венчило той ще е … та и ние – трябваше ни нещо с “мейлинг лист”.

Малко по-късно ще приложим списък с известните нам мейли в полза любимите ни ПР агенции.

Опасно отдалечаване

January 13th, 2011

Масовите интернет приложения опасно отдалечават клиентите от бизнеса и го обезличават.

Масовите интернет приложения опосредстват прекия достъп на потребителите и евентуалните клиенти до бизнес-а.

Уеб приложения са уеб базирани софтуерни програми, които предлагат определена услуга – търсене на стока, имот, услуга, хотел, самолетни билети. Примери за такива са големите онлайн концентратори като аукро, booking, imot.алабала, други. Техни клиенти са търговци в съответния бранш, а потребители – клиентите на тези търговци. Интернет приложения са и отлепили бързо нагоре социални мрежи.

Бумът на търсачките допринесе за това фирмените сайтове да станат популярни и доведоха до тях потенциални клиенти. Google, yahoo, bing, яндекс, директории от типа на дир.бг, гювеч-а и други спомогнаха бизнес сайтовете, онлайн магазини и ателиета да стават все по-популярни. Действително и при тях се отделя място за рекламни препратки. Търсачките не задържат потребителя, а прихващайки го препращат към сайта на търговеца.

В последно време обаче, все по-агресивни стават собствениците на уеб приложения. Първоначално интернет базираните уеб клъстери изглеждат безобидни – дават платформа за изява на търговци. В същото време концентрират и задържат вниманието на потребителя по-дълго в конкретното място, интернет приложението, прелагайки му директна покупка и други услуги наоколо и така “отбиват” клиента от марката.

Истерията около социалните мрежи и новопредлаганата услуга – популяризиране (реклама) във фейсбук е радваща нашего брата уеб дивелопъра, защото е ново кранче.

Страниците във фейсбук обаче – при внимателен прочит на общите условия се оказват малко озадачаващи. Възниква въпросът, чия е информацията?

Налагането на социалните мрежи и всякакъв тип Интернет приложения, като място за най-дълъг период на престой, по всяка вероятност ще преобърне драстично старата система на скрита реклама в Интернет, в която топ 1 беше гугъл.

Дали обаче ще увеличат клиентите или ще направят сегашните клиенти общи и за конкуренцията – това е въпрос, който ще се реши в следващата една година.

Интернет приложение е приложен софтуер, който е инсталиран в Интернет и автоматизира конкретна услуга.

Безплатен съвет от уеб консултант

January 11th, 2011

При избор на фирма за уеб дизайн, приложете описания по-долу тест:

Представете задание за уеб сайт, който да е
- УЕБ САЙТ за всички възрасти
УЕБ САЙТ за всички местоположения
УЕБ САЙТ за всички социални групи
УЕБ САЙТ за всички народности
УЕБ САЙТ за всички раси
УЕБ САЙТ за всички полове и полуполове
УЕБ САЙТ за всички образования
УЕБ САЙТ за всички специалности.

Изобщо, обяснете, че искате дизайн на уеб сайт с необуздан трафик – споделете това с избрания Уеб дизайнер.

Ако този Уеб дизайнер е на място, той няма да ви задава въпроси.

Вашият Уеб дизайнер тутакси ще се заеме с дизайн на порно сайт.

На печелившите – Честито!

Еженощието на дизайнера

January 10th, 2011

В еженощието на индивида, приел да блуждае в облака на чуждите мечти, и приел иначе да го наричар простичко уеб дизайнер, се случват случки, които не може, НЕ ТРЯБВА да останат скрити за идните поколения. Само тогава те ще бъдат разбрани, а тук ще ги отминем с мълчание, за да не се разпознае някой! Ето това е най-кратката статия за живота в еРЖиБито.

Задание за фирмен сайт на бъдещ милионер

January 9th, 2011

Представете си, че Един Търговец предлага на пазара Стока или Услуга.

Този Търговец отива при нещастника уеб дизайнер от дадена нещастна уеб дизайнерска  фирма, и поръчва да се направи уеб сайт.

Направеният от уеб дизайнер-а Уеб сайт трябва да е много изискан – т.е. да изглежда скъп, да е прост – т.е. евтин, да е на първи места в търсачките по всички възможни ключови думи – той дизайнерът  знае кои са, и ДА! – той търговецът предлага само една Стока или Услуга, обаче ако може като се напише Бил Гейт или Цветан Василев, и да се класира на първо място сайтът на нашия Търговец.

Между другото, да не забрави дизайнерът , трябва трафикът да е толкова голям, че да стане Търговецът много богат. И тогава като стане много богат този търговец ще си поръча още много уеб сайтове на уеб дизайнера и дори ще си плати този.

Обаче на този етап трябва уеб дизайнерът да му направи искания сайт – не много сложен – нещо средно между е-Бей (последното е турцизъм), и гугъл, но с определени функции на Фейсбук, ако може на вересия.

Да, и дизайнерът като пусне сайта и го напълни (той да избере с какво), и като се индексира в търсачките, и бизнесът се завърти в Интернет за тези пари (т.е. пак на вересия), защото той Търговецът има много работа, а пък дизайнерът така или иначе седи цял ден пред компютъра и се забавлява.

Очаквайте …. Трафик – мечта

Фейсбук – великолепие от блуждаещи сенки

January 8th, 2011

Фейсбук изпростя и придоби селски характер.  В началото бе словото и онези мисли, които ти хрумват, но все някой друг ги пише. Лайкването се казваше по друг начин, така както преди по друг начин се казваше на много неща. След това работата се изкофти и се появиха журналистите. Фейсбук се превърна в безплатна софра. Като на коктейл в хотел България – хем мирише, хем си личи недоимъка. Журналистити са готини хора, но след тях се появиха ПиаРите и се вмириса положението. Всеки лайква попа, кмета  и даскала.

Фейсбук е толкова велика идея, колкото и Гугъл. След десетина години друг талант ще реализира нещо абсолютно различно и несрещано, следвайки инстинкта на своето поколение, както каза най-младият от нас.

Кампании в социални мрежи

Врабчетата кукуригат

Фейсбук е великолепие от блуждаещи сенки. Освободен от замърсяването на прекия допир всеки блуждае и става friend  с кого ли не, с едно на ум, че може да оперира ежедневието си безкръвно. В метасферата на Фейсбук е прието раздвояване, разтрояването и изобщо разделянето на личността на всички различни личности, лица и задници, които има в едно реално тяло. Създаването на виртуален образ е като изпускането на духа от бутилката. Всички помним, че е имало бутилка, изпускане, дух, но а ! сега да се сетим за баламата, който го е пуснал.

Виртуалните ни караконджули, наречени гръмко Профили блужаят независимо от нас, лайкват, блокват, аксептват. Те са толкова убедителни, че и ние, закоравели във виртуалните борби партизани, се притеснихме повече, че Златомира не се появява във Фейсбук вече една седмица, отколкото, че не сме се виждали около месец.

Обаче, случайни неща няма. Посветихме тази статия на тъй наречените Кампании в социални мрежи.