Уеб медии и мераци

February 22nd, 2011

Малка грешка при новинарските сайтове

В последно време настъпиха сложни промени на пазара на медииите:
– увеличи се безработицата сред журналистическото братство
– класическите медии отстъпиха позиции или пожълтяха
– появиха се силни интернет сайтове, списвани професионално от специалисти в конкретния бранш.

На фона на тази обстановка започна необуздано създаване на новинарски интернет сайтове. Подобна инициатива жъне успех единствено и само, ако зад нея стоят имена на утвърдени личности, правещи журналистика.

Не искам да казвам сериозна журналистика, защото журналистиката може да е само една – сериозна.
Всичко друго е кошче за прессъобщения, тоалетна хартия и жълтевина.

За съжаление дори и сериозното начинание може да бъде провалено при липса на стратегия и поддаване на претехнологизиране без адекватно схващане на ситуацията.

Искам да отбележа, че тиражът и тежестта на уеб медиите са двете основни характеристики при търсене на клиенти. Някак си гнусливо, пишещото братство нарича клиентите “рекламодатели”, а себе си “публикатори”.

Има една приказка или на братя Грим, или на Андерсен – не помня заглавието, не успях да я открия. Тя е останала в съзнанието ми от детството не толкова с мъдростта, колкото с усещането за нещо зловещо, което сам човек си причинява.

Идеше реч за човек, който стигнал до място с много чешми. Едни течали обилно, други на тънка струя, а имало и такива които едва-едва капели. Някой, не помня кой – може да е бил дявол, ангел, водопроводчик или друго божествено създание, му обяснил, че това са чешми, които са аналог на живота на хората. Всеки има чешма и според това как тече животът му е по-така или по-инак. Човекът с присъщото му любопитство попитал божественото създание коя е неговата чешма, или може просто да е прочел името си написано на някое устройство, защото има хора, които дори четат. Око ненаситно, което е друга приказка, не ми харесало как тече, защото съседната направо шуртяла. Огледал се наоколо, а там пръчка до пръчка. Взел една и пъхнал в отвора на чешмата, белким я накара да затече по-силно. Като резултат – водата съвсем спряла да тече, животът на човека секнал и божественото създание, което безотговорно му разкрило предназначението на чешмите го отнесло там, където тече само една голяма река.

Е, що ги пиша тези простотии – защото много новинари, журналисти, ефрейтори и редници уеб медиите вземат по една гнила пръчка и секват течта, която се оказва, че е водата на живота.

Една уеб медия, за каквато има претенции всеки сайт с публикации, е това, което събира и отчита посещаемост, на базата на която се генерира тарифа, която да се предлага на клиентите, които поръчват реклама. Целта е да се задържи вниманието на посетителите и те да бъдат приканени да останат на сайта, да коментират, да дискутират и т.н.

Фейсбук не е мястото – там е зарибявката. Посетителят трябва да захапе и да иде на сайта, където да чете и да се върне на този сайт, и да забрави, че е влязъл на него през фейсбук.

Лайкването на статия във фейсбук е това, което вреди на уеб медията, защото лайкването във фейсбук означава, че лайкващият е останал във фейсбук и и озобщо не е отишъл на сайта, който има нужда от посетители.

Ако случайно в такава медия се появи човече, което си позволи да подкани мечо, пухчо, бръмчо и т.н, да посетят официалната страница на медията, визирайки някаква простотийка във фесйбук и най-вече подканяйки посетителите да коментират и комуникират не на страниците на медията, а във фейсбук – съветвам собствениците на медията да разкарат това човече, защото то ги лишава или поради користни цели, или поради самонадеяност, или просто поради тъпотия от посещаемостта, към която те се стремят.

Дами и господа от уеб медиите – фейбук НЕ Е вашето място!
Върнете се и прочетете материалите от дните по време на събитията в Египет! И си спомнете КОЕ е Онова тайно място с чешмите.

Ако случайно ви трябва още мъдрост – то потърсете ни!

Таня


Trackback URI | Comments are closed.

Follow Us on Twitter

Яндекс.Метрика