Услугите в сферата на уеб дизайна стават платени

February 24th, 2011

От днес услугите в сферата на уеб дизайна стават платени. Консултациите, които са част от тези услуги също.

Защо, питате вие.
Защо пък не, отговаряме  ние.

Отговорът е един: Поради социални индикации, че обществото грешно схваща  продаването на крави и биволи във фейсбук, както и щракането по скайп за уеб дизайн, а нещастното създание в 9-ти клас – за уеб дизайнер.

И така:

Има странни въпроси. Ето няколко примера: “Трябва ли нещо да платя?”,”Нещо дължа ли ви за услугата?”

Тези въпроси по правило не се задават при консумиране на ракия, при купуване на лук, при викане на водопроводчик. Там се плаща, а ако не платиш – мамма миа!

Въпросите, посочени по-горе се задават при контакт с хора, които се занимават с нещо толкова забавно, колкото е web development  без значение дали иде реч за web дизайн или за оптимизация, без да включваме продвигание сайтов. И понеже тези хора работейки се забавляват, редовият посетител на офис за уеб дизайн решава, че може да се направи на Том Сойер.

С цел да се избягват оттук натам недоразумения, които биха могли да възникнат, то от името на бранша обявяваме

Услуги в сферата на уеб разработките за платени.

Тук пействаме линк към великолепното изпълнение на Лайза Минели в “Кабаре”
http://www.youtube.com/watch?v=rkRIbUT6u7Q

Не го вграждаме, поради факта, че това великолепно изпълнение не може да се вгражда.

Уеб медии и мераци

February 22nd, 2011

Малка грешка при новинарските сайтове

В последно време настъпиха сложни промени на пазара на медииите:
– увеличи се безработицата сред журналистическото братство
– класическите медии отстъпиха позиции или пожълтяха
– появиха се силни интернет сайтове, списвани професионално от специалисти в конкретния бранш.

На фона на тази обстановка започна необуздано създаване на новинарски интернет сайтове. Подобна инициатива жъне успех единствено и само, ако зад нея стоят имена на утвърдени личности, правещи журналистика.

Не искам да казвам сериозна журналистика, защото журналистиката може да е само една – сериозна.
Всичко друго е кошче за прессъобщения, тоалетна хартия и жълтевина.

За съжаление дори и сериозното начинание може да бъде провалено при липса на стратегия и поддаване на претехнологизиране без адекватно схващане на ситуацията.

Искам да отбележа, че тиражът и тежестта на уеб медиите са двете основни характеристики при търсене на клиенти. Някак си гнусливо, пишещото братство нарича клиентите “рекламодатели”, а себе си “публикатори”.

Има една приказка или на братя Грим, или на Андерсен – не помня заглавието, не успях да я открия. Тя е останала в съзнанието ми от детството не толкова с мъдростта, колкото с усещането за нещо зловещо, което сам човек си причинява.

Идеше реч за човек, който стигнал до място с много чешми. Едни течали обилно, други на тънка струя, а имало и такива които едва-едва капели. Някой, не помня кой – може да е бил дявол, ангел, водопроводчик или друго божествено създание, му обяснил, че това са чешми, които са аналог на живота на хората. Всеки има чешма и според това как тече животът му е по-така или по-инак. Човекът с присъщото му любопитство попитал божественото създание коя е неговата чешма, или може просто да е прочел името си написано на някое устройство, защото има хора, които дори четат. Око ненаситно, което е друга приказка, не ми харесало как тече, защото съседната направо шуртяла. Огледал се наоколо, а там пръчка до пръчка. Взел една и пъхнал в отвора на чешмата, белким я накара да затече по-силно. Като резултат – водата съвсем спряла да тече, животът на човека секнал и божественото създание, което безотговорно му разкрило предназначението на чешмите го отнесло там, където тече само една голяма река.

Е, що ги пиша тези простотии – защото много новинари, журналисти, ефрейтори и редници уеб медиите вземат по една гнила пръчка и секват течта, която се оказва, че е водата на живота.

Една уеб медия, за каквато има претенции всеки сайт с публикации, е това, което събира и отчита посещаемост, на базата на която се генерира тарифа, която да се предлага на клиентите, които поръчват реклама. Целта е да се задържи вниманието на посетителите и те да бъдат приканени да останат на сайта, да коментират, да дискутират и т.н.

Фейсбук не е мястото – там е зарибявката. Посетителят трябва да захапе и да иде на сайта, където да чете и да се върне на този сайт, и да забрави, че е влязъл на него през фейсбук.

Лайкването на статия във фейсбук е това, което вреди на уеб медията, защото лайкването във фейсбук означава, че лайкващият е останал във фейсбук и и озобщо не е отишъл на сайта, който има нужда от посетители.

Ако случайно в такава медия се появи човече, което си позволи да подкани мечо, пухчо, бръмчо и т.н, да посетят официалната страница на медията, визирайки някаква простотийка във фесйбук и най-вече подканяйки посетителите да коментират и комуникират не на страниците на медията, а във фейсбук – съветвам собствениците на медията да разкарат това човече, защото то ги лишава или поради користни цели, или поради самонадеяност, или просто поради тъпотия от посещаемостта, към която те се стремят.

Дами и господа от уеб медиите – фейбук НЕ Е вашето място!
Върнете се и прочетете материалите от дните по време на събитията в Египет! И си спомнете КОЕ е Онова тайно място с чешмите.

Ако случайно ви трябва още мъдрост – то потърсете ни!

Таня

Уеб аналогии

February 9th, 2011

Аналогия 01: нестандартният шрифт е като интересния мъж – жените му се възхищават и след това се женят за скучния му приятел, в противен случай се налага прилагане на авангардни технологии.

Аналогия 2: Уеб сайтът е като дюкян на кьоше. Важно е ботовете веднъж да минат край него.

Аналогия 3: генерирането на кликове е като импресионизма – създаваш по научному множество с размити краища, замиташ следите и оставяш публиката да вижда алегории и да плаща за тях.

Аналогия 4: уеб дизайнерите са като футболистите . Всички наоколо разбират от уеб дизайн и накрая е виновен треньорът.

Семиотичен анализ на реклама

January 27th, 2011

За да можем да говорим за символиката на елементите от една реклама, смисъла, който те носят, и сюжета, който развиват, е редно първо да споменем няколко неща относно значението на „символа”.

Символът е обект, картина, написана дума, звук или даден знак, който представя идея, съобщение или друго послание посредством асоция, прилика или общо-приета норма. Когато се задълбаем по-дълбоко в смисъла на това определение откриваме, че символът е нещото, което носи смисъл за този, който го чете, вижда или чува. В общи линии той е всяка единица от информация, която може да бъде предадена като съобщение или послание, от който или каквото и да било, било то думи, образи, жестове, миризми, вкусове, покрития, звуци.

Естеството на символите е материя, изледвана отдавна от философията и семиотиката, но в днешно време най-разпространената представа е, че ефективността и смисълът на даден знак зависи както от получателя така и от този, който изпраща посланието чрез него. Ако „изпращащият” не е запознат със съответния език, обичаи и нрави то той няма да бъде способен да изрази това, което иска да предаде или ще създаде грешна представа у „получателя” на съобщението.

Затова в сферата на рекламата и рекламните съобщения е от крайна необходимост задълбочено познание и усещане за правилната и ефективна употреба на символите, знаците и тяхната символика. Неумението да се справя с правилното предаване на желаното послание би довело до провал на съответната рекламна единица и създаване на грешни, а е възможно и негативни асоциации в целевата група.

Нека да разгледаме как се справя с тази задача една от рекламите свързани със сливането на БТК и ВИВАТЕЛ в една компания – ВИВАКОМ – през 2009. (в приложено списание – National Geographic от Октомври 2009 – стр.7)

В случая тази реклама разчита много тежко на вече изградения имидж на компаниите, чиято дейност е известна – телекомуникационни услуги, телефония и услуги на мобилен оператор, затова и процентът на хора, които биха били подведени от посланието, че става въпрос за туристическа агенция, например, която рекламира услуга за резервация по телефона, би бил малък. Все пак хитро подбраното мото и име на новата компания насочва в правилната посока – “Всичко, което ни свързва” и „ВиваКОМ”. Мотото е двусмислено, но и много подходящо, защото обединява чисто техническия аспект на комуникацията – всички методи на телекомуникация – както и социалния аспект – свързан с взаимоотношенията между хората.

Текстовото послание – „Резервирай по телефона следващото приключение” е кратко, но обвързано с метафори. Естествено то е подкрепено от графични символи чието взаимодействие с посланието е описано по-долу. Желанието на мениджмънта е „да запази динамичността на марката Vivatel и сигурността и технически облик на БТК”, като използва нещо дълбоко познато като „телефона” като контра-пункт на новото начинание на компанията, представяно от „приключението”. Макар телефонът да е нещо, което революционно превърна света в едно по-малко място, той вече се превърна в едно крайно естествено постижение на техническата мисъл, което е неразделна част от ежедневието на голяма част от човечеството. Впечатлението на „уют”, който създава дълбоко познатото пособие се засилва и от рисунката на класическата слушалка. Представянето на „приключението” и нарисуваните балони, символ на вълнуващо пътешествие, геройско постижение заедно с телефона, при това нарисувани с тебешир, създават усещането за новото начинание, в което се спуска компанията, но без да изглежда твърде лековато.

Изборът на стила на изрисуване – като надраскани с тебешир – не е случаен – новата компания „създава”, изгражда нов тип на услуга и философия на фирмата. Този, който се впуска в приключение успешно трябва да притежава уменията и желанието да се справи добре, да е умел. Това е търсен ефект от рекламния отдел на компанията – „Новата рекламна стратегия на Vivacom цели да убеди потребителите, че компанията навлиза в нова орбита от ценности, които я отдалечават от образа на бившия държавен телеком”.

Като цяло символиката на рекламата е нематериална – свързана с чувства, идеи, възможности. Така както бизнесът на компанията е свързан с нещо абстрактно – телекомуникация, така и идеята, която създава рекламата е абстрактна – чрез вече натрупан опит компанията ще се справи с новите предизвикателства.

Stoyan
stoyan@development-bg.com

Информационен ексхибиционизъм

January 20th, 2011

Мейлинг листите – защо ги забравихме!

Една от малкото професии, които в своя български вариант възникнаха след Интернет, в българския му вариант, е тази на ПР-ите (ПиаРите). Затова са малко объркани, за което виртуално им се прощава така, както на Бубка  условно и се прощава като се наака, и просто се изхвърля наакания памперс.

Имаше време, в което нямаше друго освен IRC, мейлинг листи, и още две три врътки за пестене на онези битове, които се процеждаха по модемите.

Ако ПР-ите не бяха информационни ексхибионисти или  помнеха нет-а преди фейсбук, по всяка вероятност щяха да използват мейлинг листи.  Мейлинг листи са онези списъци от е-мейли, които се събират Някъде, слага им се едно етикетче@еди-си-какво.ком(нет, орг, алабала), и после като се пусне мейлче на това етикетче@еди-си-какво.ком то пристига до всички онези е-мейли от по-горе, но те получават писмо, в което има само 1 изпращач и 1 получател.

Така собствениците на мейли се чувстват неповторими потребители на интернет.

Така и списъкът със събрани е-мейли остава скрита за получателите, което обикновено е тайната мечта на всеки ПР.

С цел яснота на изложението искаме да отбележим, че ползването на мейлинг лист или списък от мейли тупнати в Cc или Bcc е далеч от адекватна e-Mail кампания (наричана още емейл кампания).

Възможност за създаване на мейлинглист ( това с глиста стана случайно, но ни хареса) предoставят дори безплатните уеб базирани пощи.  Това са  т.нар groups, групи или по друг начин…

Има две причини да напишем горното:
1.  пристигат послания с огромни списъци от мейли – все едни и същи
2. обичаме PR-ите обичаме и всяка ПР агенция
3. “… и най-подир Аго, знаеш ли – ако не знаеш да знаеш “, казала Гергана на Агата и заявила, че първо либе Никола – първо венчило той ще е … та и ние – трябваше ни нещо с “мейлинг лист”.

Малко по-късно ще приложим списък с известните нам мейли в полза любимите ни ПР агенции.

Follow Us on Twitter